Chapter Text
Тя беше шибана кучка и го знаеше.
Шарлот нямаше нужда да се обижда сама наум, докато се нанизваше пак и пак върху кура на пастрока си. Руди се грижеше за това, наричаше я курва, мръсна уличница, безполезна идиотка, стискаше силно все още малките ѝ гърди и я хапеше по гърба, без да му пука, че майка ѝ може да види белезите.
Беше прав за всеки обиден епитет, с който я наричаше, защото тя беше предизвикала това, а не той. Не че Руди не беше от обичайните перверзни втори бащи, които изпиват с очи порастващите си "дъщери", дървят се и лъскат заради тях, и си мислят за тях, докато чукат майките им. Той беше правил всичко това, но не я беше накарал, нито убеждавал да споделя леглото му. Чарли го беше съблазнила сама, с пълното съзнание колко лошо е това. Знаеше, че той я харесва. Не се бе оказало особено трудно - още когато се вмъкна в спалнята му през нощта, в която майка ѝ беше останала да спи в града, Руди вече беше готов да ѝ се нахвърли. Изобщо не спомена и дума за жена си, за вярност или за любов.
Но не пропускаше да ѝ напомни, че тя предава майка си, като се чука с него, и то точно когато ѝ беше най-хубаво.
А Силвия изобщо не го заслужаваше.
Но Чарли ѝ беше бясна. Силвия беше виновна, че на децата ѝ им се наложи да живеят без баща, да напуснат хубавата си къща и сега да живеят у съседа. Неговата беше по-хубава, вярно, но Чарли си искаше своята.
Това нямаше да ѝ помогне да си я върне.
Нямаше да ѝ донесе нищо, освен болно, извратено чувство за доволство че е направила напук, че отмъщава на жената, която всъщност нищо лошо не ѝ беше направила и съзнателно никога не би ѝ причинила болка.
Това нямаше значение. Шарлот беше бясна на целия свят и особено на Силвия. Прекалено кисела и ядосана, за да се съобразява с каквито и да било норми и правила. Съзнателно ги прекрачваше заради долното си, извратено отмъщение.
Това не я караше да се чувства точно по-добре.
Но имаше нещо, и тя чакаше с нетърпение да го усети при всяка възможност. Вечер, когато цялото "семейство" вечеряше заедно и Чарли се усмихваше на майка си през масата със спомена за оргазмите, които беше получила с кура на Руди вътре в себе си през деня, а после под масата слагаше стъпало в скута му и го гледаше безсрамно и невинно в очите, усещаше го как се дърви под нея, забавляваше се колко дълго ѝ позволява да си играе така, преди да я спре.
Той не беше по-добър от нея, но беше малко по-разумен и не толкова импулсивен.
Сутрин, когато Силвия идваше да я събуди с целувка по челото, Чарли обикновено още усещаше спермата на доведения си баща по бельото си. Следобед, когато всички заедно отидеха на пикник или нещо такова, когато майка ѝ я прегръщаше, а Шарлот си мислеше с наслада как довечера Руди отново ще остави жена си и ще дойде в нейната стая.
Не беше щастие. Не беше и гордост. Беше противно, гадно чувство, оставяше я трепереща и задъхана, с ненормално бързо биещо сърце и топка в стомаха, и все пак тя се стараеше, за да го изпитва отново и отново, като наркоман, пристрастен към гадната дрога, която го унищожава.
Ако поне можеше да е с момчето, което обичаше, нямаше да започне да прави това. Но той трябваше да замине, а тя беше принудена да дойде тук, при любовника на майка си, и да се прави, че не забелязва сластните му погледи?
След като ѝ отнеха всичко друго, щеше да си вземе това, което един вид насила ѝ предлагаха...
– По-силно!
– Още малко по-силно и ще се счупиш, глупачке – и въпреки това Рудолф заби кура си грубо и мощно в нея, смеейки се на вика ѝ от болка. – Така добре ли е?
Шарлот изстена неясно. Той и без това никога не беше нежен с нея. Тя не искаше нежно.
Може би искаше да се счупи.
Може би вече беше непоправимо счупена.
Мускулите ѝ се стягаха около кура му, готови за оргазма ѝ, но тя нарочно го отлагаше, сякаш всеки допълнителен момент, който прекараше, яздейки пастрока си, беше допълнителна награда и допълнително наказание за майка ѝ.
Всъщност беше наказание за нея, но Шарлот предпочиташе да се преструва, че не го разбира.
– Не спирай... – тя заби нокти в бедрата му и извика, когато той я плесна силно между краката. – Мамка му! Още! Не спирай!
– Майка ти ще се прибере след няколко минути – изръмжа Руди - сякаш тя беше забравила.
– Майната ѝ.
Той отново плесна путето ѝ, като че ли искаше да я накара насила да свърши. Шарлот с мъка се удържа. Не, не още...
– Искаш да ни хване ли? Да ни види така? Да види каква курва е дъщеря ѝ? – той изви грубо зърната ѝ. Тя стисна зъби, за да възпре наближаващия оргазъм. Представата беше не по-малко хубава от чукането.
Защо Силвия да не я види? Защо да не разбере? Падаше ѝ се, нали така?
– Ти си такъв лицемер... Винаги готов да изчукаш някое младо момиче, а после изведнъж те хваща страх...
– Нарича се разум, малка курво – той я плесна отново. Чарли почти усещаше напиращото удоволствие, но упорито отлагаше още и още, сякаш имаше цялото време на света. – Нещо, което на теб ти липсва...
– Но и ти продължаваш, нали? Не съм те вързала за леглото. Можеш да ме блъснеш от себе си, нали? Можеш да спреш? Но не го правиш... – за момент тя спря да се движи в скута му, мъчейки се да потисне оргазма, който се опитваше да я превземе.
– Еблива малка мръсница – изхриптя Руди в ухото ѝ и стисна бедрата ѝ, движейки я бясно върху кура си.
– Да! Да! Мамка му!
И двамата чуха колата на майка ѝ да паркира пред къщата. И продължаваха като безумни, като обладани от демони.
– Не спирай! – Шарлот молеше и заповядваше, треперейки неудържимо, натискайки малкото си тяло все по-надолу, за да поеме кура му още по-навътре в себе си.
Руди изръмжа нечленоразделно в ухото ѝ.
– Не... спирай!...
Когато чу входната врата да се отваря, тя не можеше да издържа повече. От устата ѝ се откъсна първичен, безсрамен вик и тялото ѝ достигна върха в същия миг, в който Руди започна да се празни в нея, обливайки вътрешностите ѝ с горещи потоци сперма. Шарлот се тресеше от удоволствие върху кура му, забравила всичко друго, освен колко ѝ е хубаво.
– Чарли, добре ли си? Ти ли викаш така? – разтревожена, Силвия спря пред стаята ѝ и натисна дръжката на вратата.
...Тя не ги хвана тогава, защото поне бяха имали благоразумието да заключат.
Но и двамата знаеха, че ако продължават така, някой ден ще ги хване. И ще я наранят. И ще съсипят това второ "семейство", което беше нов шанс за всички тях. Беше лудост да продължават - те дори не се обичаха, даже не се харесваха особено. Можеха да спрат сега, докато е време, преди някой да пострада.
И въпреки това Чарли знаеше, че няма да спре.
А докато пастрокът ѝ беше така податлив на манипулациите ѝ, той също нямаше да спре, ако зависеше от нея.
Извратената им връзка нямаше да престане, докато някой не бъдеше наранен.